Зрелите смокини винаги съдържат останки от мъртви оси.

Смокините са сладки, здравословни, дъвчат зле и, да, съдържат рециклирани остатъци от мъртви оси. Как стигнаха осите? И защо, ако се знае, продължават да ядат? Странни истини са свързани с възпроизвеждането.

Всички взаимоотношения между смокини и оси се свеждат до факта, че нито едното, нито другото са добри репликатори и просто намират необичаен начин да си помагат. Смокини - това всъщност е обърнато цвете, известно като сиконий. Но поради своята структура повечето опрашващи насекоми просто не могат да стигнат до полена. За щастие има едно насекомо, оса, което знае как да се доближи до сикония и опрашва растението. Съжалявам за оси, това е еднопосочно пътуване.

Осите се нуждаят от специфична среда, в която техните ларви растат и се хранят. Точно така се случва вътрешността на смокинята да е идеалната детска стая за оси. Затова женската оса прониква във фигурата през малък пасаж. Единственият проблем е, че този проход е толкова тесен, че губят крилата си и антените по пътя, така че не могат да излязат. Въпреки това, тази опасна мисия позволява на осите да стигнат до идеалното място за снасяне на яйца.

Фиг оса

Но как една смокиня се опрашва, ако оса може само да попадне в едно цвете и да остане там? След излюпването на яйцата ще има много мъжки и женски оси. След като се чифтосват, мъжете прекарват краткия си живот в изкопаване на тунели на смокини, а жените имат пътека за бягство след пълното си развитие. Когато излязат, на тях остава малко прашец, който те прехвърлят на друго цвете - така че смокините се опрашват.
Оказва се, че заедно с смокините ядем останките от женски оси и тяхното мъжко потомство? Не съвсем: има един ензим на смокини, наречен фицин, който разделя мъртвите оси на протеин, който става част от зрелия плод. Всъщност цялото тяло на оса на фигура не остава. Хрупкавите му части са семената, а не остатъците от оси..