Чудото в Андите

На 13 октомври 1972 г. самолетът, превозващ уругвайския ръгби от старите християни от Монтевидео, както и техните роднини и спонсори, се разби в района на високите Анди, оцелелите части от пътниците се бориха за живота си за 72 дни. През есента, благодарение на снега, който смекчи удара, от 45 души на борда, 12 умират незабавно, а други пет умират на следващия ден. Останалите 28 души бяха лице в лице със суровия характер на планините, без храна, без топли дрехи, без гориво, без лекарства.

11 дни след катастрофата по радиото чуха, че претърсванията им са спрени и всички са обявени за мъртви. На 29 октомври фюзелажа на самолета, където се установяват оцелелите, покрит с лавина, причинявайки смъртта на други единадесет души. Три дни живи с труповете бяха хванати от снега в тясното пространство на останките от самолета. 23-годишният Фернандо (Nando) Parrado изрита малък прозорец в пилотската кабина..

На надморска височина от 3600 метра в Андите няма нито растения, нито животни, а температурата по това време на годината понякога спада до -30. Когато шоколадът и бисквитите свършиха и дойде глад, оцелелите взеха трудно решение да изядат месото на жертвите, всеки от които беше някой роднина или познат..

Както стана ясно, че помощта няма да дойде, а ние трябва да се спасим сами, Нандо Парадо, Роберто Канесса, Нума Туркатти и Антонио Висинтин решиха да се преместят на запад, за да стигнат до зелените долини на Чили. Според пилотите, тези долини трябваше да бъдат разположени на няколко мили западно от мястото на катастрофата. 18-годишният Canessa не смееше да отиде на кампания за дълго време, предлагайки да изчака до края на зимата. Останалите обаче решиха да отидат, без значение какво. Началото на пътуването беше успешно, членовете на експедицията случайно се натъкнаха на опашката на самолета, паднал, когато падна, заедно с багажа..

В куфарите откриха шоколад, цигари, чисти дрехи, освен това имаше заредени акумулаторни батерии. През втората нощ времето се влоши рязко и пътниците почти умряха от студа. Стана ясно, че толкова лесно да мине през планините.

Експедицията се върна и оцелелите се опитаха да използват намерените батерии, за да накарат радиото да работи. Оказа се обаче, че те дават постоянен ток, а за работата на уоки-токи е необходима променлива. След това хората осъзнаха, че преминаването през Андите на запад е единственият път към спасението. За да не се замръзне до смърт, когато прекара нощта в планината, беше решено да се шият спален чувал от парчета плат, намерени в опашната част на самолета..

Най-накрая, когато всичко беше готово, на 12 декември 1972 г., Паррадо, Канесса и Висинтин тръгнали на кампания (Турката е починала малко преди от отравяне на кръвта). Лидерът на групата беше Parrado. На третия ден стана ясно, че експедицията ще отнеме повече време от планираното, така че Парадо и Канеса, взели част от човешкото месо от Висинтин, го изпратиха обратно на фюзелажа. Визинтин безопасно слезе на импровизирана шейна, направена от останките на самолет.

Парадо и Канеса продължиха по пътя си. Накрая, след 11 дни пътуване по покритите със сняг Анди без оборудване, карти и топли дрехи, покривайки 55 км през снега, те стигнаха до планинска река, където се срещнаха с чилийския овчар Серджо Каталана. Овчарят информира властите и на 22 декември два спасителни хеликоптера доставиха първата партида от оцелели пътници на полет 571 в болниците в Сантяго, като всички 16 души, оцелели 72 дни от ледено плен в планините, бяха спасени..

Тази история се нарича "Чудото в Андите". Нандо Парадо, в сътрудничество с писателя Пиърс Пол Рийд, публикува книга за реконструкцията на спомените му за полет 571, която стана бестселър. През 1993 г. излезе филмът "Живее", разказващ за "Чудото в Андите"..