Ярък пример за това как обикновените хора могат да повлияят на несправедливостта, с която живее цялата държава.

На 1 февруари 1960 г. четирима афроамерикански студенти седнаха на маса в малко кафене в супермаркета Woolworth в Грийнсбъро. Поръчаха кафе.

Сервитьорът на кафенето им каза, че няма да служи на чернокожите и е посъветвал учениците да се махнат оттук..

Четирима млади хора обаче бяха оставени да седят на местата си до закриването на институцията - те нямаха право да експулсират.

На следващата сутрин на масата на кафето седяха 12 мрачни чернокожи, на третия ден - 60. На четвъртия ден вече имаше 400 афроамериканци в кафенето - те окупираха всички кафенета и дори стояха на улицата. Ръководството на Уолуърт задейства алармата.

Африканските американци в страната взеха протест, а американските институции бързо започнаха да отменят расовите правила. Изминаха четири години и бе подписано от известния Закон за гражданските права, който премахна расовата сегрегация.

Ето ги "Сиделци в Грийнсбъро". Те служеха като катализатор за вълната от протести. Вълни от такъв мащаб, които властите не могат да пренебрегнат. Четирима души също могат да променят света.