Историята на живота на Владимир Познер

- Отлетях от Москва до Ню Йорк. Пропуснат паспортен контрол. Отидох в хотела и открих, че няма паспорт. Или беше откраднат, или аз го пуснах, но фактът остана: паспортът беше изчезнал.
На следващата сутрин в девет часа се обадих на Паспортния център на Ню Йорк. Колкото и да се опитвах, не можах да постигна жив човешки глас, а безкрайният запис не изясни
Nyala, как да направя. И аз отидох. Този център също се намира в долната част на острова и изглежда безличен като този, в който получих гражданство. На входа стояха двама пазачи, въоръжени с картечници. Влязох и започнах:
- Загубих паспорта си и бих искал ... Един от тях ме прекъсна:
- Точно, наляво по коридора, бял прозорец.
В прозореца седеше афроамериканец.
- Загубих паспорта си ... - говорих, но тя също го прекъсна:
- Бял телефон на стената вдясно. Всъщност на стената висеше бял телефон, а до нея, зад прозрачна пластмасова защита, имаше инструкции. Тя започна така:
1. Вдигнете телефона..
2. Когато чуете тона за набиране, натиснете номера „1“.
3. След като чухте думата „говори“, ясно и ясно изразете въпроса си… ”
И така нататък. Така получих сериен номер и време, когато трябваше да отида на десетия етаж в една стая. Беше 9:30 сутринта и аз трябваше да се срещна в 11:00. Излязох, пих кафе, прочетох вестници и се върнах в пет до единадесет.
- Моят номер е такъв и такъв - казах на охраната, който ми даде знак да отида. Изкачих се на десетия етаж, влязох в голямата зала, част от която се състоеше от стъклопакети. Нямах време да седна, точно в единайсет имаше глас: "Владимир Познер, прозорец номер три." Аз дойдох. Чаках мъж на около петдесет, чието лице помня някак си - може би защото беше изненадващо като Чехов..
- Здравей, как си? - попита той.
- Да, така.
- Какво се случи?
- Да, бях откраднат или загубих паспорта си.
- Е, няма значение. Ето формуляр за вас, попълнете го..
Завърших и върнах формата на Чехов.
- Така че, той изчезна, вие ли сте натурализиран гражданин на САЩ? Аз кимнах.
- Това малко усложнява нещата. Имате документ, потвърждаващ вашето гражданство?
- Да, но той е в Москва, не го нося със себе си.
- И напразно. Трябва да имате поне копие.
- Мога да се обадя в Москва и да ме помоли да изпратя копие по факс до хотела, ще получа и ще се върна при вас.
- Добре, ще чакам - каза Чехов.
Веднага се обадих и се втурнах към хотела, където факсът вече ме чакаше. Хвана го и се върна в Паспортния център. В дванайсет и половина отидох до прозорец номер 3 и подадох факсимилно копие. Чехов я погледна, поклати глава и каза:
- Сър, съжалявам, но получих обяснение, че имаме нужда от оригинала.
- Но оригиналът е в Москва. Не мога да летя там без паспорт!
- И не, сър, не бъдете нервни. Във Вашингтон има втори оригинал, който ще ни бъде изпратен. Но тази операция ще ви струва деветдесет долара.
Бях готов да платя всяка сума само за да получа паспорт.
- Г-н Познер, каза Чехов, ще ви изчакат точно в три часа в зала две. Излязох навън, изядох хот-дог "с всички лични вещи" - така казват, когато всички подправки и всички сосове, плюс кетчуп и горчица, са поставени на наденица. Измих тази мръсотия с бутилка "Кока-кола" и в пет-три пристигнах в стая номер две. Точно в три глас прозвуча:
- Г-н VALDIMIR Posner! - Точно така, Валдимир, а не Владимир.
Отидох до прозореца. Доста тъмночерна жена ми подаде паспорт и каза:
- Проверете дали всичко е правилно.
В паспорта е посочен "Владимир", а не "Валдимир". Всичко беше правилно.
- Получавате регистрация. Подписах. Времето беше пет минути след три. За по-малко от един работен ден получих нов паспорт. Честно казано, бях шокиран. Отидох в друга стая, отидох до прозореца, зад който седна Чехов и каза:
- Сър, дори не мога да намеря думите, които да ви благодаря за този вид работа. Аз съм изумен.
Чехов ме погледна и съвсем сериозно, дори бих казал строго: - Господине, плащате данъци за това!

Спомняш ли си, че и ние им плащаме? "