Факти за блудниците

Споменаването на проститутки ("блудници") се намира в Стария Завет. Блудницата Рахав е живяла в Ерихон през второто хилядолетие преди Христа. д. (Исус Навин 6:16). Те се опитаха да се борят с тях само от време на време и, по правило, не много успешно.

Вярваше се, че богинята Афродита е куртизанка. Затова в Пафос, както и в други храмове, посветени на нея, неизбежно е живяла група свещени проститутки.

В Вавилон жриците на любовта (в буквалния смисъл на думата, защото тези жени наистина бяха жрици в храмовете) бяха много уважавани. Освен това, всяка вавилонска жена трябва веднъж в живота да се предаде на чужденец в светилището на Афродита.

Първият, който наложи данък върху проституцията, е атинският депутат Солон (между 640-635 г. - около 559 г. пр. Хр.). Под него се издигаха публични домове („dicterions“) с момичета, стоящи голи на входа, за да привлекат клиенти..

Най-високият слой на проститутките са били гетерите (буквално "приятелки"). Някои от тях са известни с изключителна интелигентност и красота. Хетера и собственикът на публичния дом Аспасия стана съпруга на Перикъл и превърна къщата си в интелектуалния център на тогавашната Атина.

Руският адвокат от 1589 г. взе проститутки под закрила и им осигури обезщетение за обида ("безчестие") от 2 пари, заедно с вещици.

Преследването на проституцията започва при Алексей Михайлович (1649), а при Анна Йоанновна (1728 г.) самата дума за обявяване на публична жена е обявена за нецензурна..

Европейските "честни куртизанки" бяха подкрепени от един или няколко богати покровители. Понякога куртизанките бяха прилични и дори били женени, но съпрузите им били на по-ниски нива от социалната стълба, отколкото техните клиенти..

Гейшите не са проститутки. Което, между другото, може да се види дори от дрехи. Проститутката завърза колана на кимоно с прост възел отпред, което му позволяваше да го развърже много пъти на ден. Възелът на колана на гейша е свързан зад сложен възел и без никаква помощ не може да бъде развързан, да не говорим за вързани. На японски, гейзия е "човек на изкуството".

В мюсюлманските страни (макар и предимно шиити) има и проституция. Тя може да бъде под формата на временен брак за една нощ (mut'a), който формално дава право на пол и махр ("сватбен подарък").

Една римска жена, която искаше да се занимава с проституция, трябваше да дойде при магистратите и да я обяви, след което тя бе вписана в списъците на проститутките и на нея бе издадено разрешението на licentia stupri. По време на империята развратът достигнал точката, в която дъщерите на сенаторите започнали да кандидатстват за "licentia stupri", а император Тиберий издал специален указ, който забранил на дъщерите на благородните хора да се занимават с проституция. Според тях в Рим през 40-те години. п. д. на слуховете, съпругата на император Клавдий Месалина, в преследване на тръпката през нощта, "е работила" в публичен дом под името Лизиски.