Програма за измерване на щастието
Въз основа на малко проучване от 1969 г. психолозите от Университета на Илинойс предложиха двусмислена хипотеза „Pollyanna“, че хората предпочитат да изразяват чувствата си по позитивен начин. Наскоро друга група изследователи от Университета на Върмонт и MITER използваха по-широк статистически подход, за да проверят дали тази хипотеза е вярна. Използвайки Big Data - огромна колекция от милиарди думи в техния „роден“ контекст, те проведоха проучване, което го потвърди като цяло. След това обаче те се стремят да сравнят щастието на различните групи от населението и периодите от време, в зависимост от събитията..
Учените използват думи от 24 източника от цял свят, като социални мрежи, уебсайтове, книги, телевизия, новинарски статии, музикални текстове и дори филмови субтитри. Те анализираха около 10 000 думи, най-често използвани на 10 езика: арабски, бразилски португалски, китайски, английски, френски, немски, индонезийски, корейски, руски и испански..
Хората, които говорят на тези езици, оцениха всяка от тези думи по скала на щастието от 1 (най-отрицателна) до 9 (най-положителна). Например, на английски език, неутралната дума "the" (определената статия) вкара 4.98, а положителният "смях" (смех) отбеляза 8.50, а отрицателният "терорист" (терорист) - 1.30.
Независимо от езика или средата, учените са открили, че хората по-често използват думи с положително оцветяване, отколкото с отрицателни. Някои езици обаче са по-положителни от други. Най-„щастливите“ са признати испански. Второ място заемат бразилски и португалски, след това английски, немски, френски, индонезийски, руски, арабски и корейски. Най-тъжният език беше китайски.
За да проследим как глобално позитивна е нашата реч е глобално положителна, изследователите дори създадоха специален “метър за щастие”, наречен “хедонометър”. Това е статистически компютърен алгоритъм, предназначен за измерване на щастието в големи групи от хора в реално време, както и в големи офлайн текстове, като книги. Те провериха на английски език Twitter с хедонометър, за да преценят как глобалното ниво на положителни промени от ден на ден зависи от световните събития. Например, когато терористична атака се случи в Париж поради карикатури в Чарли Хебдо, това ниво значително спадна. Но въпреки това през следващите три дни се върна към нормалното.
С помощта на хедонометър учените също сравняват нивата на щастие в различни щати и градове на САЩ. Те открили, че Върмонт е най-забавното състояние, докато Луизиана е най-мрачната. От градовете Боулдър (Колорадо) е най-щастливият, а Расин (Уисконсин) е най-тъжният. Изследователите искат скоро да адаптират своя хедометър към други езици и източници.
В момента учените са представили няколко теории, които обясняват нашето неудържимо желание за положително - дори в лицето на такива ужасни събития като терористичната атака, дължаща се на Чарли Хебдо. Това може да означава, че в живота ни се случват много повече добри неща от лошите неща, така че като цяло сме по-оптимистични. Или пък се опитваме да останем весели, за да прехвърлим по-лесно негативните събития, които се отразяват на езика.
Друга хипотеза е, че сме склонни да помним повече положителни моменти в живота си и да не помним лошото. И накрая - възможно е просто да не сме безразлични към мненията на другите, затова оставаме оптимисти, за да изглеждаме по-привлекателни в очите на другите..
Харесвате ли тази статия? Споделете го с приятели!
