Един момент от живота

Тази снимка често се появява на "откритите пространства" на световната мрежа. Винаги без коментар и винаги предизвиква неописуеми емоции. След като видите тази снимка - никога няма да забравите. Решихме да разберем кой е този героичен ветеран, усмихвайки се въпреки всичко ... Името му е Анатолий Леополдович Голимбиевски. Той е шофьорът на разбивачката, единственият оцелял от цялата група, първият, който взе участие в битката при Цемесски залив край Новоросийск ... Анатолий Голимбиевски, войник на Червената флота, е в първия състав на морската пехота, кацнала на Малая Земля. Той бил намерен на бойното поле без никакви признаци на живот, с наранявания на краката и ръцете му. В болницата в Тбилиси смел моряк бе спасен, но не можеха да спасят краката му. Но този моряк излъчваше такава жизненост, че успя да спечели и да се ожени за главната сестра - грузинската Мирца ... Дъщеря Тамара родила внука си, Анатолий Леополдович чакал и правнук ...

Струва си да се признае, че детайлите на неговия смел акт, може би, са останали само в мемоарите на бившия командир на "Смарт", контраадмирал С.С. Ворков. Невъзможно е да се каже по-добре от очевидците на тези събития. Дълготрайна малка земя. Близо до Новоросийск е приет Анатолий Голимпиевски. С пистолет, горещ от горещата стрелба, в скъсана жилетка, той рязко се втурна напред. Само напред. При врага ... натъкнах се на картечницата. Скочи и отново падна. С досада почувства, че коляното му е лепкаво с кръв. Стисна зъби, изпълзя напред, където останалите се втурнаха. Скоро Голимбиевски се промъкна до вражеския бункер, зает от тринадесет ранени парашутисти, и застана заедно с тях в продължение на два дни. На третия ден, ранен и в другия крак, един пълзеше към картечническото гнездо. Уместно хвърли "лимон". Куршумът на врага се приземи в дясната ръка. Той се върна при другарите си. Само четирима останаха живи. Едва на седмия ден от непоносимия тътен, жажда, глад, той бе прибран за мотор. В болницата в Геленджик след прегледа хирургът каза: - Газова гангрена. Само ампутация на краката ... Съгласни ли сте? - Искам да живея! - отговори Голимбевски.

Анатолий Голимбиевски живее до 80 години, заразявайки всички със своята жизненост. Неговите "златни ръце" намират приложение в Института по метрология, където той работи през целия си живот като водещ инженер и прави хиляди механизми, устройства и устройства. Карах се из града и до дача с кола, която преработих в ръчен контрол.
- Гордея се, каза той, че съм от племе на моряк. Вярвам в непреодолимата сила, сила и прогрес на нашия ВМС ... Вярвам в твърдостта на нашето знаме - флага на морската държава, морската охрана ... П.С. Тази снимка, в която кадетите на Нахимовската школа, водена от офицер, поздравява ветерана Голимбиевски, е взета през 1989 г. на брега на Ленинград от фотографа Иван Куртов. Тази снимка за първи път е публикувана от Smena, най-прогресивния вестник по онова време..