Остров Тасмания има невидима граница, която стоногите никога не пресичат.
Една от най-строго контролираните граници в света е горска ивица, дълга почти 200 км в северозападната част на Тасмания. На някои места ширината на гората едва достига 100 метра, но жителите на едната страна рядко се опитват да пресекат границата и да преминат към другата страна..
Тази граница не е географски обект или бариера, тя не разделя държави или етнически групи. По-скоро това е невидима линия, където понякога се срещат два тясно свързани вида стоножки, но никога не се смесват и никой не знае защо.
От западната страна на границата Жълто-кафявите стоножки на вида Tasmaniosoma compitale са с дължина 15 mm, а източната е обитавана от червено-кафявите стоножки Tasmaniosoma hickmanorum. И двата вида бяха класифицирани и описани през 2010 г. от Боб Месибов, специалист и изследовател в Музея на кралица Виктория Тасмания..
Дали биогеографите - учени, които изучават пространственото разпределение на видовете, - Има специално име за случаите, когато видовете живеят наблизо, но практически не се пресичат - парапатрични граници. Това често се наблюдава в стоножки, други безгръбначни, някои видове необичайни дървета и някои видове птици. По правило границите възникват поради природни условия, например една река може да раздели две зони.
В Тасмания няма нищо подобно: Горският пояс се издига над морското равнище на северното крайбрежие на Тасмания до 700 метра, след което отново постепенно намалява до морското равнище. Невидимата граница пресича реките и се простира през няколко климатични зони, като за почти цялата си дължина един вид стоножки не се мести на територията на друг вид..
Месибов обаче успява да намери едно място, където и двата вида съществуват. Площта на този "остров" е около 40 km². Учените предполагат, че Tasmaniosoma hickmanorum е навлязъл на територията на Tasmaniosoma Compitale поради човешка намеса: например, те са били случайно донесени тук с камиони и говеда, преминаващи по пътя. В момента учените могат само да приемат, че границата е резултат от някакъв биологичен договор между двата вида, но неговият произход остава таен.