Как работи лунатиумът?

Мозъкът в съня не спира да работи и затова някои хора имат сън

Пешеходното ходене е едновременно завладяващо и страшно. Идеята, че можем да контролираме телата си, без да знаем какво правим, е наистина обезпокоителна. Но какво се случва с нашия мозък (и тяло), когато ходим в сън??
Някои легенди за ходене в съня казват, че лунатиците не се страхуват от опасности. А всъщност: 15-годишно момиче е намерено да спи на върха на кран на височина 45 метра след нападение на сън \ t.

Пълна амнезия, за която се предполага, че следва лунатизъм, е мит. Някои хора си спомнят всичко, за което са мечтали, докато ходеха. След събуждане те осъзнават, че няма смисъл в мечтите си, но не могат да се контролират в съня си..

По-често хората стават лунатици, ако един от родителите им е лунатик. Ако и двамата родители са лунатици, шансът на детето им да стане лунатик се увеличава до 60%. Най-често лунатиците са малки деца и хора, страдащи от респираторни заболявания, като апнея, хора със синдром на неспокойни крака и нощни ужаси..
Вероятно, сънливирането се случва, защото двете части на мозъка "се събудиха" едновременно. Лунатиците не ходят по време на бързата фаза на сън. Една от будните части на мозъка е моторната кора. Хората се дрънкат в съня си, защото нервната система върши работата си. Невротрансмитерът гама-аминомаслена киселина (GABA) забранява способността на моторната кора да прави големи движения. Струва ни се, че бягаме, но ние просто се гърчим. При липса на ГАМК в организма, частта от мозъка, която отговаря за двигателната функция, работи напълно и ние се движим толкова, колкото искаме, дори и в съня..

Ето защо децата са по-често лунати от възрастните. Развиващият се мозък не може да осигури необходимото снабдяване с GABA. Когато нервната система е напълно оформена, детето „расте“ от сън. Много луници знаят за техния сън, само заради семейни истории..