Защо много хора се чувстват, когато очите им са обърнати към тях?

Всеки има тази способност. Но няма мистицизъм.
Всеки има няколко системи за сигнализация. Поне две. Във втората сигнална система информацията е невербална по характер (жестове, поза, дъх, миризма), предавана и приемана несъзнателно.
В човешкото съзнание има мощен филтър, който премахва повечето от възприеманата информация като неподходяща. Но това не означава, че изобщо не се възприема..
Той се възприема, обработва и веднага щом нещо от тази купчина данни се окаже важно, ще бъде подадена аларма, човекът ще се обърне и ще види, че някой се взира в него.
Това не е случайно, трябва да предприемете действия. Човек няма очи на гърба на главата си, но също така и „обикновените“ очи улавят микромомента с периферно зрение (или фиксиран обект между движещите се обекти), например в отразяващи повърхности.
Така че нашите предци оцеляха през каменната ера. Реакцията на погледа позволи да „помирисва“ хищника или врага в засада. Няма нужда да осъзнавате откъде идва алармата и може би да реагирате инстинктивно (спрете, обърнете или не се обърнете, променете местоположението и т.н.).