Историята на един маратонец, изгубен в Сахара

Санди маратон Сахара се счита за един от най-трудните в света. Само най-опитните и издръжливи смели на този шестдневен преход от 250 км..
Мауро Проспери, полицай и петоплашец от Сицилия, също реши да се тества. Четири дни всичко мина добре, Мауро беше седми.

И тогава имаше пясъчна буря. Според правилата, в такива случаи участниците трябваше да спрат и да изчакат помощ, но италианецът реши, че някаква буря не е пречка за него - че не е виждал пясъка! Мауро уви глава в шал и продължи по пътя си..

След шест часа вятърът утихна и Проспери разбра, че през цялото това време отива някъде погрешно. Беше толкова далеч от другите, че дори сигнални сигнални ракети бяха безполезни - никой не ги виждаше. Абсолютно една, в средата на най-голямата и негостоприемна пустиня на Земята.

Проспери нямаше друг избор, освен да продължи. За да се спести течност, е необходимо уриниране в колба под вода. В крайна сметка той се натъкнал на изоставена джамия, където един гладуващ маратонец можел да се възползва от улова на прилепи, разкъсвайки глави на бедните животни и пиейки кръвта им.

Проспери се опита да извърши самоубийство от отчаяние, като преряза вените на китките си, но кръвта му стана толкова дебела от дехидратация, че отказваше да излее, така че нищо не излезе - само няколко драскотини и главоболие. И тогава маратонът се закле, че ще се бори за живота докрай.

През следващите пет дни Проспери продължи своето скитане из Сахара, задоволявайки глада с гущери и скорпиони и жажда от роса. И след девет дни трудности съдбата се съжали за най-накрая изчерпания италианец - той срещна група от номади, които обясниха, че е в Алжир, на повече от 200 км от мястото, където на теория трябва да има.

И какво мислите? Минаха две години и Проспери се включи в нов маратон, от който се върна невредим и невредим.