Експериментирайте с Малкия Алберт

Експериментът с малкия Алберт беше един от най-известните психологически експерименти. То е проведено от поведенческия герой Джон Б. Уотсън, заедно с Розали Рейнър, студент по психология. По-рано руски психолог Иван Павлов провежда подобни експерименти, демонстриращи развитието на условен рефлекс при кучета. Уотсън се интересуваше от по-нататъшни изследвания на Павлов, за да покаже, че емоционалните реакции могат да бъдат класически обусловени в хората..

Участникът в експеримента беше дете, което Уотсън и Рейнър наричаха „Алберт Б”. Сега в психологията той се нарича малък Алберт. Беше на около девет месеца. Уотсън и Рейнър го изложиха на редица стимули, включително бели плъхове, зайци, маймуни, маски и горящи вестници, и наблюдаваха реакцията на момчето. Първоначално момчето не показва страх по отношение на обектите, които вижда..

Следващият път, показвайки на момчето плъх, Уотсън издаде силен звук, удряйки метална тръба с чук. Както се очакваше, бебето плака, когато чу силен звук. След многократни комбинации от бял плъх и силен звук, Албърт започна да плаче веднага след като му бе показан само бял плъх.

От Уотсън и Рейнър:

- Детето започна да плаче веднага, щом плъхът му беше показан. Почти веднага се обърна наляво, падна на лявата си страна, стана и започна да пълзи толкова бързо, че едва ли можеше да бъде хванат на ръба на масата..

Елементи на класическото кондициониране в експеримента с малък Алберт

Експеримент с малък Алберт е пример за това как може да се използва класическото кондициониране, за да се предизвика емоционална реакция..

Обобщение на стимулите в експеримента с малък Алберт

В допълнение към демонстрирането на обусловеността на емоционалния отговор, Уотсън и Рейнър също наблюдаваха появата на генерализация на стимулите. След като се подготви, Албърт започна да се страхува не само от белия плъх, но и от подобни неща. Страхът му се разпростря върху други предмети, покрити с козина, като палтото на Рейнър и брадата на Дядо Коледа..