Писмо-цистерна

След една четвърт век след войната в земята в дълбока гора близо до Вязьма е намерен танк на БТ с ясно видим тактически номер 12. Върху борда са отворени люкове, отворена е дупка. Когато колата е била отворена, на мястото на шофьора са намерени останките на младши лейтенант. Имаше сбиване с един покровител и таблет, а в таблета имаше карта, снимка на приятелката си и не изпращаше писма..

25 октомври 1941 г..
Здравейте, готвенето ми!
Не, няма да се срещнем с вас.
Вчера, по обяд, разбихме друга колона на Хитлер. Фашистката черупка удари страничната броня и експлодира вътре. Докато карах колата до гората, Василий умря. Раната ми е жестока.
Погребах Василий Орлов в брезова гора. Беше леко. Василий умря, без да успее да каже нито една дума за мен, не предаде нищо на красивата си Зоя и белокосата Машенка, която приличаше на глухарче на пух..
Така остана един от трите танкера..
В слънцето се качих в гората. Нощта преминала в агония, загубила много кръв. Сега, по някаква причина, болката, която изгаря цялата гърда, е утихнала и е тиха на душата. Жалко е, че не сме направили всичко. Но направихме всичко възможно. Нашите другари ще преследват врага, който не трябва да ходи по нашите ниви и гори. Никога не бих живял този живот, ако не беше за теб, Варя. Винаги сте ми помагали: на Халхин Гол и тук. Вероятно в края на краищата, който обича, е по-добър за хората. Благодаря, скъпа! Човек остарява и небето е винаги младо, като очите ви, които можете само да гледате и да се възхищавате. Те никога няма да остареят или избледняват..
Ще отнеме време, хората ще лекуват рани, хората ще строят нови градове, ще растат нови градини. Ще дойде друг живот, ще се пеят и други песни. Но никога не забравяйте песента за нас, за трите танкера.
Вие ще растат красиви деца, вие все още ще обичам.
И аз съм щастлив да ви оставя с голяма любов към вас.
Вашият Иван Колосов